5 книги, с които си изгубих времето

Страшно много обичам да чета и признавам си, понякога ме съблазнява идеята да грабна някое напълно непознато за мен заглавие от рафта в книжарницата, с надеждата, че ще открия останало недооценено съкровище. За щастие понякога това начинание се увенчава с успех и чувството е страхотно. Разбира се, обаче, рискът да похарчиш пари и време на вятъра, определено е висок и така с времето се сдобих с колекция от някои доста неуспешни литературни творения. Други от заглавията, които ще видите тук, са ми подарък (не се тревожете, няма да има сърдити 🙂 ). Така или иначе, събрах една колекция от 5 заглавия, които не просто не ви препоръчвам да купувате, но дори да ви попаднат безплатно, считам, че прочитането им би било пълна загуба на време.


image5317 image5914

“Завръщането на Младия принц”, Алехандро Гилермо Роемерес, ИК Бард, 2013

Това е най-безсрамната злоупотреба с “Малкия принц” на Екзюпери. Нямам никаква представа от къде г-н Роемерес се е сдобил с куража и самочувствието да си позволи подобно нещо, но е по-добре някой да го озапти овреме, както се казва.

Както тази, така и следващите две книги са от една много “любима” за мен категория, която се разпространи застрашително през последните години, по неразбираеми за мен причини. В спадащите към тази категория книги прозират две неща за авторите: първо – имат непонятно високо самочувствие и смятат, че са открили нещо, което останалите хора не знаят (да поясня, това не е така, ако беше, нямаше да са в тази категория). Добър пример за ефекта на Дънинг-Крюгер (wikipedia: Ефектът на Дънинг-Крюгер е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, поради което погрешно оценяват способностите си много по-високо от средното. Тази склонност е приписвана на метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си). Второ – изключително много подценяват читателите. Отнася се не само до увереността, че читателят не е открил тази вселенска истина, до която авторът е достигнал, но и до това, че читателят не може да схване същата току-така. Той има нужда от безкрайна поредица елементарни диалози, безконечни разкази с поука, посредствени метафори, повтаряния, потретвания и какво ли още не, за да прозре, за да осмисли тази мъдрост, която в повечето случаи се свежда до нещо толкова банално и ясно на всички ни, че на човек му иде не да благодари на автора, а по-скоро да го поздрави, че и той най-сетне го е разбрал.

Та да се върнем на “Завръщането на Младия принц”. Горното пасва перфектно на книгата. Тук егото на автора е направо чутовно, защото не Младият принц го научава на нещо, не. Той поучава младият принц (явно тук всеки читател следва да се идентифицира с въпросния принц и благоговейно да кима с глава). Стилът е повече от елементарен, а начинът, по който авторът се опитва да предаде посланието – направо наивен.

Тази книга ме накара не за първи път да си задам въпроса – защо толкова много новоизлюпени автори решават да предадат баналните си послания под формата на разкази. Оставете романите и разказите на Лем, Стайнбек и Булгаков и се придържайте към лаконичността на ‘Как да направим това за 5 дни”, “7 правила за еди-си-какво” и т.н

image9925 image10498

“Кой ми взе сиренцето”, Спенсър Джонсън, Класика стил, София, 2001

О, тази книга! Представете си всичко, което казах за горната книга, но го умножете по 5. Потресаващо безсмислена книга, която ще ви запознае с някои истини за живота, които са ви ясни откакто сте навършили 2 години. Ако решите да я прочетете, имайте предвид, че в някакъв момент направо ще ви стане обидно от това колко ниско е мнението на автора за вас. Аз лично бих му взела сиренцето и вероятно дори бих го ритнала. Категорично препоръчвам избягването на това четиво.

image8779 image9352

“Кой щипна от сиренцето”, Мейсън Браун, ИК Класика и стил, 2002

Признавам си, тук вече наистина аз съм за бой. Нямам никаква представа защо след като се срещнах с горния шедьовър, реших да разтворя кориците и на този. Това е пародия на “Кой ми взе сиренцето”, която е също толкова елементарна, безсмислена и определено не е забавна и смешна. Тотална загуба на време!

image6487image7060

“Записките на чистачката Мод”, Мариан Пала, ИК Колибри 2007

Странно, но всъщност нямам никакъв спомен от тази книга. Единственото, което ми е останало в главата е, че бях в непрестанно недоумение докато четях, очаквах от някъде да изскочи някакъв, макар и минимален смисъл, но уви. Не долових и описаното на задната корица чувство за хумор, но пък ми стана ясно защо това е единственият роман на г-н Пала. А дали е възможно аз да съм единственият му читател?

image7633 image8206

“Печатна грешка”, Людмила Филипова, Сиела Норма АД, 2012

Ето че и един български автор успя да си проправи път към тази не особено престижна класация. Това беше първата книга на Людмила Филипова, с която се сблъсках и както можете да предположите, се оказа последна. Това, което отличава тази книга от останалите е, че всъщност тя е от малкото в живота ми, които не съм прочела докрай. Ще ви кажа моите впечатления и ще се радвам вие да споделите вашите, ако тази книга е сред любимите ви, защото понякога си мисля, че може и да не съм била много справедлива към нея. Моето цялостно усещане беше за престорено остроумничене, оригиналничене и някакъв неуспешен опит книгата да звучи свежо и нестандартно от страна на авторката. Не успях да се насиля да продължа, защото вече предвкусвах, че нещата няма да се подобрят. Все пак, ако се появят такива сред вас, които да се застъпят за книгата и да кажат, че си заслужава и че прибързано съм я оценила, ще я дочета. Дотогава остава в този списък.

Знам, че за някои от вас звуча крайно, но причината се крие в две неща – обожавам да чета и истински оценявам добрите автори с качества, въображение и оригиналност. Втората причина е, че това, което истински може да ме вбеси е някой да ми изгуби времето. Точно това почувствах с тези книги – пари и време, заминали безвъзвратно в небитието. Ще се радвам да чуя вашата мини класация за несполучливи четива или пък защо според вас някоя от горните книги не заслужава мястото си в този списък.

Advertisements

2 thoughts on “5 книги, с които си изгубих времето

  1. Коментарът ми за този пост е малко “късен”, но не можах да се сдържа да драсна няколко реда… Специално за мнението ти относно “Кой ми взе сиренцето”. Докато четях, това което си написала за книгата си представях как някой от мотивационните гурута изпада в гърчове, тъй като това е една от “свещените” им книги, заедно с тези на Робърт Кийосаки, Ричард Брансън и разбира се “божеството” Тони Робинс. 😉
    Не искам да бъда поредния хейтър, но това са книги, които в повечето случаи са от 300-400 страници, а всичко, което “казват” се събира в не повече от 2 страници, а за мен добрата книга е тази, която не те “оставя на мира” през цялото време, докато я четеш. За съжаление при този вид книги, това не се получава (а и ме карат да се чувствам като пълен идиот, който да се чудиш как е живял толкова години без “великите” им прозрения за живота, бизнеса, приятелството и т.н.)

    P.S. Влоговете ти са супер, сега ще наваксам и с блоговете. 🙂

    Liked by 1 person

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s