Къде са социалните?

Всеки път, когато нещо трагично се случи с дете в България, интернет кънти от един въпрос: Къде бяха социалните? На този въпрос, аз имам един контравъпрос (нали контра нещата са на мода у нас), но ще го задам малко по-късно. Тук на първо място ще предположа, че под “социалните” се има предвид социалните работници от Отдел “Закрила на детето”. Та ето къде са социалните: обикновено се намират в постройки, които са строени с друго предназначение (като детски градини, ясли и пр.), или в приземните етажи на жилищни сгради, често борейки се с течове, липса на отопление и/или климатизация. Намират се в работни помещения, обзавеждани сякаш някой е минавал покрай кофите за смет и е събирал изхвърлени мебели. Работят седнали пред морално остарели компютри или пътуват по цял ден с градския транспорт от единия до другия край на града и обратно и така по няколко пъти на ден (гореописаното важи с особена сила за София). Социалните работници са учили минимум 4 години в университет, за да получат привилегията да се ровят в човешкото “мръсно бельо”, да влизат по домовете на хора със съмнителни хигиенни навици и още по-съмнителен морал, да се опитват да убеждават бащи да бъдат бащи и майки – майки. Социалните работници получават заплата, поразително близка до минималната за страната, но пък за сметка на това могат ежедневно да се потапят  в това, което за много хora е просто низ от заглавия, лайкове и коментари, а за тях е море от реални и живи лица и имена на деца, биещи деца; бащи, биещи майки; майки, биещи деца и комбинация от всичко изброено. Един социален работник в отдел “Закрила на детето” работи понякога с 50 и повече случая, като това означава подробно изучаване и оценка на детето и средата, която го обкръжава, включително училище/детска градина, родители, разширено семейство и т.н., а като бонус се радва на престиж, равен на… ами на нула.

Та след въпроса: Къде бяха социалните?, на мен винаги ми иде да попитам: А къде бяха гражданите? Или още по-точно: Къде бяха хората? Къде бяха Човеците? Никой ли не беше видял? Никой ли не беше чул, че там става нещо? Че този баща има навика да пие и да пердаши невръстното си дете или че тази майка има склонността да излиза и да оставя новороденото си бебе само? Никой ли не знаеше? Не знам как си представяте социалните в България, но те определено не работят с кристални кълба и карти Таро. Не са някаква версия на Биг Брадър, който чува и вижда всичко. Социалните работници имат нужда от човеците, от хората, от гражданите. Те имат нужда някой да се обади и да каже, че там някъде с някое невинно дете се случва нещо нередно. Че някое малко човече живее в страдание, мизерия или болка. На някой трябва да му пука за живите, реалните хора. Някой трябва да създава нетърпимост в обществото ни към престъпленията над деца. Този някой, това сме ние, а ние трябва да вдигнем поглед от монитора и да се запитаме: Къде бях АЗ?!

116 111 – национална телефонна линия за деца

Advertisements

One thought on “Къде са социалните?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s