Приключение с количка

Откакто родих, нещо в мен се промени. От офисна мишка изведнъж се превърнах в авантюрист. Ежедневно имам нужда от доза адреналин, нещо, което да ме развълнува, нещо, в което да има риск, да е почти на ръба. С радост искам да ви съобщя, че открих това нещо. Сутрин ставам, приготвям се, грабвам дъщеря си, настанявам я в детската количка и отивам до магазина. Да, до кварталния магазина. Не, няма друго, просто отивам до магазина, какво точно не стана ясно? Осмелявам се да предположа, че просто не ви се е налагало подобно нещо, защото тези, които са се придвижвали с детска количка със сигурност вече клатят разбиращо глава – от един и същи клуб за екстремни преживявания сме. Миналата седмица реших да отида до намиращ се наблизо магазин за детски стоки и беше толкова вълнуващо, че мога да сравня преживяването единствено с участие в телевизионното шоу Ninja Warrior.

След като се облечеш подходящо, взимаш количката, заставаш на вратата и поемаш дълбоко въздух. Медитацията също помага – успокоява духа и изостря сетивата. След това тръгваш. По пътя си ще се натъкнеш на всевъзможни вълнуващи архитектурни решения, прояви на изобретателност от гражданите или еклектична съвкупност от двете. Бъди готов/а да приклякаш, да прескачаш, да притичваш, вдигаш, носиш, буташ и теглиш. Чувството е неповторимо. А бонус е това, че никога няма да ти стане скучно – всеки ден има по някоя нова изненада, която да запазва тръпката и да повишава адреналина.

В следващите няколко кадъра съм запечатала моя вълнуващ маршрут до намиращия се на около 20 минути пеша от дома ми детски магазин (ако кликнете на снимките, ще ги видите в по-голям размер).

Вече си представям архитекта, който казва: “А ел. таблото ще сложим точнооооо тук” (може и да не е ел. табло, признавам си, че нямам никаква идея, който знае, нека каже).

flowRoot5283

Същото важи и за тази кофа за смет….

image5847  

Тук се е получило много добре – и красиво, и функционално. Ако се чудите как се преминава, ще ви светна – с носене.

image4144

Всички майки и татковци знаят как да се подготвят за разходка – връхна дреха, вода, памперси, мачете!

image8135

Да си наберем малко автомобили, напролет са най-хубави 🙂

image8706image7564

Когато няма тротоар – няма…

image10398 image10421 image11567

image9279

…но когато има, е като за два! (благодаря за услужената ръка 😉 )

image10996

Мислех си след забавната част да задълбая малко повече по темата “Що е то да си майка в майчинство в България” и как автоматично ти се лепва етикетът “нищоправеща, немислеща, заядлива и мрънкаща жена, която все си няма друга работа”. Обаче знаете ли какво? Няма да го направя! Няма нужда изобщо да обяснявам защо всичко, което виждате на тези снимки не е ОК. Няма значение кой каква майка е, какъв е бил преди това и какъв ще стане след като заветното майчинство приключи. Защото всъщност ние – майките и бащите с детските колички, имаме избор. Ние можем да вдигнем детето и да го пренесем на ръце, ние можем да сгънем количката и да я метнем на рамо, можем да се качим на колата или колелото и да изберем друг магазин, друг парк, друга болница. Сигурна съм вече, че всички се досещате кой не може да направи това. Сигурно всеки знае за тези стотици или дори хиляди българи, затворници в собствените си домове. Хора, за които проформа поставени релси, некадърно направени рампи и тротоари, които ту ги има, ту ги няма, означават също толкова, колкото и никакви релси, никакви рампи, никакви тротоари. Следващия път преди да паркирате върху тротоара, преди в работата си да планирате съоръжение за обществено ползване или просто преди да подредите саксиите пред блока, помислете си кой ви гледа от прозореца на близката сграда. Може би той или тя има да ви каже нещо?

Advertisements

10 thoughts on “Приключение с количка

  1. Абсолютно точно попадение.. и аз съм майка с количка и всеки ден съм на приключения из улиците. Наистина е ужасно, когато се налага да минеш подлез, но релсите са в лошо състояние, неподходяща ширина или просто липсващи. За една жена с нормална физика е леко трудно да мине по тях с тежката количка, а за един човек в инвалидна количка е НЕВЪЗМОЖНО. Всеки ден минавам подлеза на бул. България и бул. Гоце Делчев и от 4 изхода, само два са пригодени за колелета и колички. Ако искаш да излезеш на някой от останалите 2- не можеш. Трябва да предвидиш от много по-рано по кой тротоар да се движиш, за да не ти се налага да минеш през подлеза. За мен не е нормално да не можеш да минеш през подлез в европейска столица в 21в без чужда помощ.

    Liked by 1 person

    1. Да, това с далечното планиране ми е много познато. Преди да изляза, мислено си чертая маршрута, за да не ми се налагат после допълнителни маневри.

      Like

  2. 100% вярно. Искам да споделя и историята на сестра ми. Миналата година тя роди близначета. За съжаление имаше усложнение след раждането в следствие на което претърпя тежка операция и не може да вдига тежко. Количката й е голяма (както се досещате) и тежка. Тя не може да вдигне дори едното си дете за да го пренесе, а какво остава, ако трябва да вдигне и двете. За градски транспорт просто не може да си и помисли. За нейно щастие живее близо до парк с много дървета, пейки и детски кът. И като казвам на близо – 5 мин. пеша. Все пак блокира движението на тяхната улица, защото й е невъзможно да върви по тротоара заради спрелите коли….

    Liked by 1 person

    1. Имам две приятелки с близнаци и всеки път като тръгна на разходка и опра до някое непревземаемо препятствие, им се възхищавам. Дори не знам как изобщо се справят ако трябва да влязат в поликлиника или в някоя обществена сграда. А за вървенето по улицата – то си е калсика в жанра…..

      Liked by 1 person

  3. Здравейте, страхотен репортаж. Ние от Бинар също преди време направихме такъв на таза тема. Поздрави

    Liked by 1 person

    1. Страхотно! Дано като се чува от повече места, настъпи някаква промяна в положителна посока 🙂

      Like

  4. Тая тема, дами, е ясна до болка позната и превъзмогната, вече й се наслаждаваме с усмивка, а какво ще кажете за МЕТРОТО?

    То е най достъпно, обаче, в крайна сметка:
    метро + количка = повече затруднения, отколкото удобства

    Точно така, НАЙ-достъпно, сиреч по-достъпно от останалите видове транспорт, но все пак с недостатъци… ГРАНДИОЗНИ!

    “Е, асансьорите работят…”
    Да, криво ляво ми вършат работа на някои от станциите. На ГМ Димитров примерно, откъм ъгъла на Дианабад, асансьор има, но води пред пуснати ролетъчни щори, ето там води! С него в Метрото не можеш да влезнеш!

    Най.ме дразни ограничаването на личната свобода, като хората с количките ни принуждават да ИЗЛИЗАМЕ по абсолютно неадекватен начин – търсейки ВХОДА, който винаги е през цялото насрещно движение точно в диагоналния ъгъл (само си го представи в час пик как се тътриш напреки на тълпата) и като се докопаш до единствената пролука за теб, загърбвайки всички сърдити погледи, трябва да чакаш касиерката да те види! За да излезеш, не за да влезеш!

    Писах им официална жалба миналата година 🙂 Дадох в нея инициатива да се разходя с тях да им покажа някои абсурди и някои добри решения, дори се възползваха и ме поканиха, обикаляхме половин ден заедно. Крайният резултат е, че има пиктограми указващи накъде е асансьора вече на всяка станция, на която нямаше преди никакви знаци. А някои асансьори са си доста скрити и трудно се намират при първо посещение на станцията.

    Само че това беше съвсем малка част от питанията и предложенията в жалбата ми. И аз се разграничавам от така изпълненото решение – определено не си го слагам в приносите към обществото. Защото знаците са поставени ниско и в тълпата не се виждат. И са дребни и със син цвят, който не е особено сигнален. И са само на едно място, такива дребнички едни, мижави, за цееееееееееееееелия перон. А можеха да са закачени отгоре и пак да е една табела напреки, надлъжно, как ли не, екстра работа щеше да върши… Сега нищо не помагат тия табели, преставете си само човек в инвалидна количка в 18:10 на централна станция как ще ги види. Хайде, ние родителите, стоим по-високо, все ще я мернем…

    А относно борбата ми да направят излизането ни с количките от метростанцията свободно, а не зависимо от касиерката, имам само писмен отговор, лаконичен, но за сметка на това неопределен: “ще поставим подходящи чекиращи устройства”, с изходящ номер.

    Докога-а-а-А?

    В чисто новото Метро, представете си, по европско мерило кроено, Заради гратисчиите са ни орязани удобствата! И на кого са орязани? На родителите и на инвалидите…

    Like

  5. Много познато. Соециално подлеза на Орлов мост, от репортажа – има рампа, ура! без релси (те рядко стават за повечето модели колички), НО е невъзможно да се изкачи тази рампа с количка, ако няма помощ от някой доста силен младеж (в моя случай) с нехлъзгащи се подметки 🙂 А синът ми беше не повече от 5 кг тогава, и аз не съм слаботелесна.
    За прекрасните “тротоари” в центъра и в Лозенец, не коментирам. В моята махала липсват тротоари по най-оживените места, които са единствен вариант да се прибере човек от близкия парк – (вж. ул. Богатица). Завой, двупосочно движение, натоварено, без видимост и без тротоар! Писах до общината – действало се по въпроса, това преди година.

    Like

    1. Е, те са казали, че действат, но не са посочили кога, нека им дадем време. Може за децата на сина Ви да е готово 🙂

      Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s